Този път на връщане от България донесох орехи. От онези, които се търкалят по покривите, по стръмното и падат по пътеките и деретата из селото. Взех малко, защото птиците и катериците са необичайно бързи тази година и ме изпреварваха. Събрах, колкото да ги опитам. Докато ги суших, ми изглеждаха като две шепи орехи.
Отварям куфара в Сиатъл и започвам да ги подреждам. Напълват голямата кристална купа. След това сача. Правя купчините по-високи, а още орехчета се появяват измежду пръстите ми. Дали моите рафтове в Киселчово са обширни или орехите се умножават, докато ги нареждам?
Струва ми се, че опитват да ми кажат нещо. Появяват се още и още. Свършват чак, когато препълват съдовете, стаята, мислите ми.
Благодарна съм за посланието на орехите. Бъдете и вие за малките неща, които изпълват душата и карат сърцето да бие.
Днес е Денят на Благодарността в САЩ. Но датите и поводите нямат значение. Има значение смисълът, който ни носят.
Идея за празнична рецепта с орехи от Митко Тончев – Мастер шеф на България за 2019 година – вижте тук: Тиквеник – видео на Митко Тончев
За да запазите своето място за 2022 в Дома, където събрах орехите, пишете чрез Фейсбук @Ethnoartroom или на ethnoartroom@gmail.com.
Благодарен Thanksgiving!
Recent Comments