https://mdoneva.com/2016/10/23/kiselchovo/
По Коледа се случват чудеса! В Сиатъл заваля пухкав сняг, което не е ставало от години. Аз пък точно сега попадам на редове от небеизвестната поетеса Мария Донева за ябълките на Киселчово. Същите тези ябълки, дали името на селото, които толкова обичам. Обичам да ги снимам. Да им се любувам и през есента, и през зимата, докато окичват голите иначе клони. И сладкиши да приготвям от тях. И конфитюр. И сушени да ги разстилам по рафтове и под навеси, докато съберат всичкото есенно слънце, за да приготвя на Бъдни вечер ушаф. Правя го дори и тук – в далечна Америка -, където са били моите Коледи през последния четвърт век.
Диви ябълки. Ябълки из дворовете и по склоновете на планината. Жълти. Червени. Зелени. Цветовете на дърветата ухаят през пролетта, а после ароматът на плодовете се разнася чак до следващото лято.
Ще ви очаквам през Новата 2022 да опитате вкуснотиите от тях. Да си дадете време за безвремие.
Вдигнете чашите на пълновремието дотогава и намирайте всичко в себе си и себе си чрез всичко.
Линкът в началото на този текст е с редовете на поетесата, а моите пожелания за сбъдната и пребъдната Нова година би трябвало да са навестили досега гости и приятели лично. Ако не са, скоро ще се случи.
Руми, стопанката на Дома
Recent Comments