Блог

Утро. Студено ми е. Бялото по тревите показва, че има защо. Сутрин и вечер есенният хлад се е разположил удобно до чашата чай. Всичките лъчи през септември събрах от плажа, и все пак… Никога не са в повече. Сега топлото от обедното слънце в двора и цветовете на гората са мои приятели. Имаше доскоро листа във всички нюанси на оранжевото. Някои розовееха. Други бяха златни, пък зеленото от иглолистните е като напомняне за кръговрата.

Август дойде. Поемам без посоки, под предтекста, че ще срещна наоколо съседа. Вместо това планината ми предлага изненада. Каква е тя ще научите, като отворите този линк.

Месец на обич и вино. Вино и хляб. Февруари. Кокичетата са по дворовете и поляните. Домът се затопля от мисли да правим хляб през лятото.

Вятърът на 2022 втори ден разпъва клоните и поднася утрото на новата година. Моите мисли са в будните нощи преди две години, когато тази къща и обитателите й – гостите – бяха идея.