Блог

Казва се Лидия. Новата от старите жители на селото, която се завърна да поправя къщата си. Беше ми обещала да ме заведе до сградата на администрацията на Митницата. Любимо място й е от детството.

Събудих се и за първи път от пристигането си през май с кафето обрах дневната доза горски ягоди. Чух музиката на планината и усетих полъха на вятъра в косата си. Нормална сутрин е за мен. Билките изглежда отново ще ме спасят. Дали затова са ме извикали близо до себе си и то точно там, където са най-лековити?

Нов вид сегмент от туризма – работни ритрийти и дистанционна работа – са нещата, които свързват новата туристическа агенция Номадски Балкани/Nomad Balkans (https://www.nomadbalkans.com/) с нашия Дом. Основателите й са си поставили за цел да разкрият закътани места, които са отвъд отъпканите туристически дестинации.

Since our Home “set foot” in the village, the residents of Kiselchovo live lives that neatly fuse two eras. They have Wi-Fi and order parcels from IKEA that arrive twice a week. But they eat food they have hunted in the forrest for dinner, and use wood stoves for cooking and during the cold nights and months. In their spare time, they go horse riding along the hills. Now two houses in the village opened their doors to tourists with a taste for adventure.

Утро. Студено ми е. Бялото по тревите показва, че има защо. Сутрин и вечер есенният хлад се е разположил удобно до чашата чай. Всичките лъчи през септември събрах от плажа, и все пак… Никога не са в повече. Сега топлото от обедното слънце в двора и цветовете на гората са мои приятели. Имаше доскоро листа във всички нюанси на оранжевото. Някои розовееха. Други бяха златни, пък зеленото от иглолистните е като напомняне за кръговрата.

Август дойде. Поемам без посоки, под предтекста, че ще срещна наоколо съседа. Вместо това планината ми предлага изненада. Каква е тя ще научите, като отворите този линк.