(История с продължение от тихото и чистото на Родопите)
Август дойде. Поемам без посоки, под предтекста, че ще срещна наоколо съседа, който идва тук само за уикенда. Не го откривам. Продължавам две къщи след последната, около която очаквах да е, и забелязвам една в строеж, почти завършена. Приятно е да видиш стегнати къщи, запазили всичко от очарованието на миналото, но без драмата на разрухата.
Август дойде. Поемам без посоки, под предтекста, че ще срещна наоколо съседа, който идва тук само за уикенда. Не го откривам. Продължавам две къщи след последната, около която очаквах да е, и забелязвам една в строеж, почти завършена. Приятно е да видиш стегнати къщи, запазили всичко от очарованието на миналото, но без драмата на разрухата.
Пътеката става много обрасла, но ме мами. Виждам кантарион и макар да съм изсушила достатъчно, си правя букетче. И там, след катариона, се появява билката, която родопчани вярват, че лекува рак. Виждам, че е много. Добавям към букета.
Настъпва момент на колебание: защо продължавам да вървя напред, след като тревата става все по-гъста? И не след дълго откривам нея – дивата череша 🍒 С малко, но омайни от аромат плодове. Неочаквана! Харесвам изненадите на тази планина. Денят започва.
Запази лятото в себе си. Ела у Дома. +12062275959 или ethnoartroom@gmail.com за резервация
За да следиш историите на Дома, можеш да ни следваш във Фейсбук или Инстаграм.
Recent Comments