Мечта

Вятърът на 2022 втори ден разпъва клоните и поднася утрото на новата година. Моите мисли са в будните нощи преди две години, когато тази къща и обитателите й – гостите – бяха идея. Свила се беше тя между зеленото на хълмовете и синьото отгоре, а ярките звезди на тукашното небе я осветяваха. Мечтата бе истинските стопани да са добрите гости и творците с техните дарби и вдъхновения. Да ги посрещам и за талантите и уменията на хора на изкуството, занаятите и науката съвсем безвъзмездно да отварям портите и откривам пътеките. Те да споделят творенията и уменията си в това чисто пространство с други. Домът да си има „свои хора“ и свои събития. Животът тук да тече от само себе си и да дава криле.

Ето – две години по-късно -, вече някои от пътеките са обходени. Мечтите стъпка по стъпка стават реалност. Трудно е, признавам. Много пъти по-трудно, отколкото е било възможно да си представя. Няколко пъти ми се е струвало невъзможно. Понякога е ставало страшно. Както го наричат англо-говорящите, приятелство на любов и омраза е било на моменти. Накъде съм тръгнала? Как съм вървяла?

Този път, независимо от всичко, е много сладък. Много още ще има напред по него. Все така ще е стръмен, предполагам, тъй като то и мястото си е такова: диво, предизвикателно, пречистващо. И покоряващо, избистрящо, свежо като росата на утрините и ранната есенна слана. Бяло като снега през зимата. Светло!

Да ни е светла годината напред, приятели! Поканете се сами и останете. Частици от вас ще са тук, след като дойдете в Киселчово.

Дотогава – здраве и дръзновение!

(Предишни истории можете да прочете тук: https://ethnoartroom.com/blog/ или тук: https://www.facebook.com/EthnoArtRoom )